Това е отворено писмо до човека, който никога не се е отнасял с мен така, както съм заслужил. И го обичах така, както никога досега не съм го обичал...
Това е писмо до съпруга ми, който не се отнасяше с мен така, както към него. Това е събуждането му и се надявам той да се промени...
Ако ти пука за любовта ми, ще я уважаваш. Моля те, не ме карай да те мразя...
Всичко, от което наистина се нуждая в една връзка, е последователност и усилия. Или се ангажирайте, или ме пуснете. Имам нужда от някой, на когото винаги мога да разчитам...
Пуснах те, защото се почувствах правилно. Кога ще направите същото?..
Намерих толкова много причини да си отида. Обичам те толкова много, въпреки всички тях, моля, дай ми причина да остана...
Някъде прочетох, че понякога създаваме собствени сърдечни удари чрез очакванията. Може би съм очаквал твърде много от емоционално недостъпен и повреден човек...
Това е писмо до човека, който трябва да пусне този, когото вече не обича. Надявам се той да прочете това писмо и да я остави да бъде щастлива с някой друг...
Когато най-накрая осъзнаете това, моля, не се връщайте при мен. Не ме търсете, защото много отдавна ще ме няма. Останете с тях и прекарайте остатъка от живота си, съжалявайки за факта, че сте се отдалечили от мен. Не заслужаваш нищо по-добро...
История за момичето, което не получи любовта, която заслужава...
Винаги сте се държали така, че не би трябвало да ви носят отговорност за начина, по който сте се отнасяли с мен. Сякаш сълзите ми, безсънните ми нощи, моите несигурности, които сте причинили и сърдечните ми нарушения, не са ваша работа...
Това е писмото към моята тревога и моите токсични мисли. Писмо до моето зло, моите демони...
Това е писмо до момчето, което не знаеше как да зачита правилното...
Въпреки че все още те обичам, все още ми липсваш, все още те боли, знам, че един ден ще си просто далечен спомен...
Това е отворено писмо до човека, който никога няма да бъде мой. Просто исках той да знае какво чувствам през цялото това време и да се запита дали си заслужавам чакането...
Това е неприето писмо до бившия ми. Написано е, за да облекча цялата си болка и да намеря някакъв вид затваряне...
Благодаря ви, че бяхте татко, който всеки заслужава да има и да съм баща, който не бих могъл да бъда по-благословен да обичам...
Надявам се, че един ден и вие ме помните, когато непознат направи нещо, което да ви напомня за мен или когато се спънете в спомен...
Изгубих себе си, самочувствието си, мечтите си. Загубих го, защото те обичах повече, отколкото обичах себе си и е време да променя това и да оправя нещата...
Питат ме: „Наистина, след всичкото това време още го помните?“ и единственото нещо, което ми минава през ума, е как никога всъщност не съм те забравил да започнеш...